На 10.03.2004г. бе създадена парламентарната група „Новото време“. В нея влизат 10 депутати от НДСВ и един независим народен представител. Председател на групата е Мирослав Севлиевски.
На 29.03.2004 г. бе създаден Организационен комитет за подготовка на учредително събрание на политическа формация, изразяваща основните идеи и приоритети на „Новото време“. За председател на организационния комитет бе избран Емил Кошлуков, негов заместник е Георги Торнев.
На 27.04.2004 г. към парламентарната група „Новото време” се присъедини народният представител Сия Димовска.
На 05.05.2004 г. Владимир Димитров стана член на парламентарната група. В „Новото време“ вече влизат 13 народни представители.
На 30.05.2004 г. „Новото време“ съвместно с Националното сдружение на сираците в България организира благотворителен абитуриентски бал за сираците от домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, в Североизточна България.
Стартира Интернет страницата на “Новото време“. Тук може да намерите информация за дейността на Организационния комитет за учредяване на партия Новото време и за законодателната работа на Парламентарната група.
ИНИЦИАТИВИ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА "НОВОТО ВРЕМЕ"
ЗАКОНОПРОЕКТИ, ПРИЕТИ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ
Проект за Избирателен кодекс
Внесен на 24.09.2002 г.; Първо четене на 02.05.2003 г.
Резюме: Избирателният кодекс има за цел да въведе нова избирателна система в България, която да създаде възможност да гласуваме мажоритарно - за личности, а не за анонимни партийни функционери. Обляга се предимно на опита на Германия, чиято избирателна система се приема за „мерцедеца” на избирателните системи в света. Системата не е изцяло мажоритарна (при която се получава сериозно „изкривяване” на вота на гласоподавателите и се създава опасност голяма част от избирателите да останат без свое представителство в парламента). Пропорционалното разпределение на мандатите се запазва, но с приоритет се ползват онези избранници, които са спечелили мажоритарно в своя избирателен район. Уеднаквяват се изборите за НС и ВНС, въвежда се мажоритарно начало и в изборите за общински съветници. Въвежда се пряк избор и на кметовете на райони. Създава се постоянно действаща, професионална и деполитизирана изборна администрация (ЦИК). Разписват се нови правила за финансиране предизборните кампании и контрол върху разходваните средства чрез регистрация на единна банкова сметка за обслужване на предизборната кампания. Осигурява се възможност за гласуване на лица с физически увреждания в подвижни избирателни секции. За първи път в България се прави опит за цялостна уредба на изборната материя в един закон. Извършените социологически проучвания регистрират сериозна обществена подкрепа към заложените в кодекса принципи. Кодексът беше приет на първо четене със завидно мнозинство от 160 народни представители.
